Почитаме Св. Софроний Йерусалимски
Св. Софроний един от най-ревностните бранители на православието срещу заблужденията на лъжеучителите, се родил в Дамаск в VI в. от богати и знатни родители. От младост той се популяризирал с мъдростта си. Но повече от светската мъдрост го привличала божествената мъдрост, по тази причина той ревниво изучавал Свещеното Писание и благоговейно посещавал местата, осветени от стъпките на Господа Иисуса Христа. Обикаляйки по манастирите в покрайнините на Йерусалим, в лаврата на преподобни Теодосий той се сближил с благочестивия инок Йоан Мосх. Като станал негов възпитаник, Софроний подхванал с него далечни странствувания. Заедно посетили те изначало палестинските пустинници, след това – египетските и сирските и описали техните жития и подвизи. Така съставили книгата " Лимонар " или " Луг духовний " (Духовна градина). Дълго живели те в Антиохия, а в Александрия били покрай св. патриарх Йоан Милостиви, комуто помагали в трудовете му. В Александрия Софроний приел монашеско пострижение и още тук по превъзходен метод бил изцерен от очна болест при мощите на св. Кир и Йоан.
В това време разнообразни бедствия тежели над Църквата. Йерусалим се намирал под властта на персите, които отнесли и самия кръст, на който бил разпнат Спасителят, и държали в плен патриарх Захарий. От друга страна лъжеучения смущавали вярващите. Персите се доближили и до Александрия и св. патриарх Йоан Милостиви трябвало да излезе от там. Йоан Мосх и Софроний го придружавали до гибелта му и присъствували на неговото заравяне в родния му остров Кипър. След това те посетили Цариград и Рим. В Рим Йоан Мосх се поминал и неговият възпитаник Софроний пренесъл тялото му в Палестина, където той останал да живее.
Софроний твърдо противодействувал на заблужденията на монотелитите, чиято разкол поддържали император Ираклий и патриарсите Кир Александрийски и Сергий Цариградски. В 729 година патриарх Захарий се върнал в Йерусалим и още веднъж заел патриаршеския трон. Негов правоприемник бил Модест, който управлявал Църквата единствено две години, и след него бил единомислещо определен св. Софроний (634 г.). За да противодействува по-успешно на лъжеучението, той свикал събор в Йерусалим. Със съборно обръщение той изяснил същинското обучение ла Църквата. Но без значение от неговите премеждия, ереста още дълго вълнувала Църквата. Между основните бранители на истината срещу това лъжеучение били св. Максим Изповедник и римският папа св. Мартин, които се удостоили с мъченическа гибел за православната религия.
През време на светителстването на патриарх Софрония в 636 година Йерусалим бил високомерен от арабите. Пълководецът на халифа, Омар, обсадил града. Четири месеца жителите се защищавали мъжествено. Патриархът ги въодушевявал и ободрявал. Но когато най-сетне се убедил, че не може повече да се противостои на по-големите сили на неприятеля, той предложил на Омара условия за предаване. Срещу уговорените от патриарха условия Омар заречен да не унищожава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и в този момент под името " Омарова джамия ". Той до края на живота си оказвал почитание към светителя, който се поминал към 638 година.
Св. Софроний Йерусалимски е оставил няколко поучителни слова, пояснение на литургията, житие на св. Мария Египетска, роман за чудесата на св. Кир и Йоан, доста църковни песни и съборно обръщение, което наШестия космополитен събор (681 г.), призован срещу монотелитите, било прието за изцяло апостолско обучение.
В това време разнообразни бедствия тежели над Църквата. Йерусалим се намирал под властта на персите, които отнесли и самия кръст, на който бил разпнат Спасителят, и държали в плен патриарх Захарий. От друга страна лъжеучения смущавали вярващите. Персите се доближили и до Александрия и св. патриарх Йоан Милостиви трябвало да излезе от там. Йоан Мосх и Софроний го придружавали до гибелта му и присъствували на неговото заравяне в родния му остров Кипър. След това те посетили Цариград и Рим. В Рим Йоан Мосх се поминал и неговият възпитаник Софроний пренесъл тялото му в Палестина, където той останал да живее.
Софроний твърдо противодействувал на заблужденията на монотелитите, чиято разкол поддържали император Ираклий и патриарсите Кир Александрийски и Сергий Цариградски. В 729 година патриарх Захарий се върнал в Йерусалим и още веднъж заел патриаршеския трон. Негов правоприемник бил Модест, който управлявал Църквата единствено две години, и след него бил единомислещо определен св. Софроний (634 г.). За да противодействува по-успешно на лъжеучението, той свикал събор в Йерусалим. Със съборно обръщение той изяснил същинското обучение ла Църквата. Но без значение от неговите премеждия, ереста още дълго вълнувала Църквата. Между основните бранители на истината срещу това лъжеучение били св. Максим Изповедник и римският папа св. Мартин, които се удостоили с мъченическа гибел за православната религия.
През време на светителстването на патриарх Софрония в 636 година Йерусалим бил високомерен от арабите. Пълководецът на халифа, Омар, обсадил града. Четири месеца жителите се защищавали мъжествено. Патриархът ги въодушевявал и ободрявал. Но когато най-сетне се убедил, че не може повече да се противостои на по-големите сили на неприятеля, той предложил на Омара условия за предаване. Срещу уговорените от патриарха условия Омар заречен да не унищожава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и в този момент под името " Омарова джамия ". Той до края на живота си оказвал почитание към светителя, който се поминал към 638 година.
Св. Софроний Йерусалимски е оставил няколко поучителни слова, пояснение на литургията, житие на св. Мария Египетска, роман за чудесата на св. Кир и Йоан, доста църковни песни и съборно обръщение, което наШестия космополитен събор (681 г.), призован срещу монотелитите, било прието за изцяло апостолско обучение.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ